Подводната сцена на филма “Петя на моята Петя” през погледа на   осигуряващия екип на водолазен център Sub Diving – Sozopol, представен от инструктора Найден Недев

Българското кино има традиция в подводните сцени още от далечните години в самото начало на зараждането на киноиндустрията в България!  Примерите са доста, а най-открояващи се са филмите: “Номер 1000” (сцената в него отнема 12 часа на опитния подводен оператор Стефан Тодоров да извая съвършеният кадър, заснет в басейн) и нашумелият в днешни дни български игрален филм “Петя на моята Петя”, посветен на бургаската поетеса Петя Дубарова (подводната сцена отнема 7 часа във водите на Черно море за постигането на перфектния кадър). Общите неща в тези две продукции са следните: операторът е знаменитият Стефан Тодоров и самите снимки отнемат невероятни усилия и време за изпълнение, а разликите са, че при “Петя на моята Петя” аз, Найден Недев, съдействам на продукцията като осигуряващ водолаз, а също така снимките се извършват в реалните условия в морската действителност. 

 През погледа на осигуряващия водолаз всичко изглежда различно от това, което ще видите на големия екран. Моята задача бе не да се правя на герой от някой екшън филм, разбира се, а да отговарям за комфорта и сигурността на оператора и актьорския екип. В такъв момент един осигуряващ водолаз би трябвало да има очи и на гърба си и не само там. Идва момента, когато почват да валят от лодката премръзнали девойки –  две актриси и една дубльорка, Стефан снове с камерата напред-назад неуморно, всичко това плюс продължителният престой под вода и не на последно място играещата от вълните лодка над главите на хората. В такива моменти искам да си присадя очи на октопод, хриле на скумрия и няколко пипала, за да придържам всеки, който започва да се схваща. За радост инцидентите се сведоха единствено до разкъсването на легендарната розова плувна шапка на Стефан, която си беше същинска реликва, след жулване в кила на лодката, за щастие се цепна тя, а не главата на нашия свиден оператор.

  Много интересна бе сцената с двете актриси – чаровната Алисия Атанасова, изпълняваща ролята на поетесата и  лъчезарната Александра Костова – превъплъщаваща се в главната героиня, когато трябваше да се срещнат лице в лице под вода и Стефан да заснеме това. Шоуто беше пълно и двете бяха премръзнали до кости, но с истински боен дух се хвърляха под вода, като две изгладнели чайки, търсещи поредната лапина. Жулеха се колена, понеже тази сцена я снимахме на дълбочина не повече от 1.80 м, девойчетата едвам се потапяха, все пак не бяха олимпийски шампионки по скокове във вода, а едни най-необикновени актриси.  Най-трудно ми беше, когато се вдигаше поличката на Петя Дубарова (Алисия), аз тук бях железен и си представях, че е русалка с рибя опашка, и съвсем колегиално си държах очите широко отворени, все пак аз отговарям за сигурността и не вървеше някак си да гледам настрани. Те не се предаваха, а само с умолителен поглед се вглеждаха в продуцента Николай Урумов и в режисьора Александър Кьосев да кажат – Имаме я.  Да, и това стана, след около 50 проби и няколко почивки за претопляне на плътта на момичетата, сцената на заветния кадър наистина се получи, а ние със Стефан, като едни истински земноводни с посинели устни чукнахме по едно пет и продължихме към следващото планирано действие за прибиране на екипировките и цялата снимачна техника.  

 Сега след, като филмът жъне успехи на големия екран, аз съм оптимист за българското кино и най-вече за хората, които го правят. Тези момичета и момчета наистина заслужават международно признание и трябва да се гордеем, че са част от нашия културен живот. Както каза отразяващият работата ни мултимедиен репортер, който бе неизменна част от снимките – Ладислав Цветков : “Лентата е насочена към силата на духа на младите хора, нещо, което не е подвластно на времето!”  За мен беше чест да съм част от този екип и най-вече оценявам гласуваното доверие на легендарния подводен оператор Стефан Тодоров, който довери не само безопасността на продукцията, а и собствения си живот в моите ръце!